Интервю с г-н Рафет Улутюрк, главен координатор за провеждането на предсрочните избори за български парламент на територията на Р. Турция на 11 юли т.г. и председател на най-голямата неправителствена организация на българските изселници "БУЛТЮРК" в Истанбул.
Въпросите са зададени от журналиста Шенол Ахмедов от сайта “Инфо Разград“.
Г-н Улутюрк, няколко дни преди изборите, каква е обстановката в Турция?
Вие ме питате за моментната ситуация. Аз, като главен координатор по изборите, в момента обикалям изборните секции в Турция. Въпреки, че се премахнаха ограниченията за изборните секции и те вече са 121 на брой и изселниците могат да гласуват по избор, както с бюлетина, така и на машина, няма го оня порив от 2009 година. Двуличното управление на Б. Борисов и ГЕРБ и на българската националистическа вълна се отрази пагубно върху психологията на нашата общност тук в Турция. Никой не трябва да забравя трагедията с възрастната жена, която отиваше да подаде гласа си мирно и с най-добри намерения, а на 26 Март 2017 г. бе блъскана на границата.
Общественото мнение се закотви около мисълта, че започналите промени ще продължат дълго. Силно се коментират и санкциите „Магнитски“. Тук бушува впечатлението, че над България има външна сила, която е над личността, общността, нацията, народа и държавата, над общата воля и регулира нещата съобразно собствения си интерес. Гласовете могат в сравнение с 2017 година и в сравнение с 4 април т.г. да се увеличат четворно или петорно, но новият резултат няма да е отражение нито на вярата на тукашните избиратели в демократизирането на България, нито пък ще е един голям принос в борбата против корупцията.
Г-н Улутюрк, очаквате ли да се увеличи гласоподаването в Турция на 11 юли?
Казах Ви, че при по-голям брой секции и машини няма да има големи опашки, изборният процес ще върви по-спорно, по- спокойно. На предишните избори повлия коронавирусът, а сега са в силата си летните горещини. Естествено е по-възрастните да не излизат да гласуват при 37 градуса, каквато температура се прогнозира за неделя. Има и един друг фактор. Разяснителната работа по изборите като начало на промените, когато има нужда от всеки глас, беше незадоволителна. Избирателите не можаха да разберат смисъла на големия сблъсък между предизборното правителство и Главна прокуратура и правосъдната система като институционални представители на статуквото и отиващото си Борисово време. Никой не можа да каже, за колко време и с какви реформи в съдебната система може да се изгради обществен строй, в който ще има „върховенство на закона и справедливост.“
Виждате ли светлина на хоризонта г-н Улутюрк?
Понякога си мисля, че вече е време да се открият и обзаведат с най-модерни средства читалищата в България и да се започне на глас да се чете и всенародно да се обсъжда романа на В. Юго „Клетниците“ или да се обсъжда едноимения филм.
Ние нямаме такава житейска практика и за това обикновените гласоподаватели не разбират смисъла на сегашния обществен сблъсък в България.
Наред с това, неочаквано се заговори за някакви си 8.6 милиарда лева предизборно (по формулата „ин хаус“), раздадени на неизвестни лица, уж бизнесмени, сигурно обиграни купувачи на гласове, които повлияха на предизборните нагласи. Въпросните 600 арестувани или разпитани и 5 000 глоби за две седмици ни напомни за 29 Май 1989 година, когато милицията пишеше на всеки глоби по необосновани и недоказани причини. Защо изборното правителство не търси истината за въпросните 8.6 милиарда, а се занимава с кокошкарски работи. Такива примери спират изборната активност.
Шенол Ахмедов