Журналистът Шенол Ахмедов разговаря с Рафет Улутюрк - председател на турското изселническо дружество "Бултюрк"
Г-н Улутюрк с какво ще запомните отминаващите парламентарни избори?
Днес обществото ни се измъчва като природата ни, която не може да се раздели от зимата, за да прегърне пролетта.
Министър-председателят и Председател на ГЕРБ г-н Бойко Борисов е вече един узрял политик, който с няколко успешни маневри успя да спре влака на нередовните и недефинирани промени в България.
Какво конкретно визирате?
Миналата година у нас започнаха протестите с искане за промени и оставки. Лозунгите бяха против корупцията и мафията.Ние в сайта „www.bghaber.org” и във в-к „Гласът на Турците в България“ излязохме с метафорична статия, в която корупцията представихме като прекалено наедрял човек, който не отслабне ли, ще пукне. Освобождаването от излишни килограми представихме в два етапа. В първия се топят видимите мазнини около корема, а после се изчиства холестерола от венозната система. Първият етап е безболезнен, може да се регулира с разходки и обилно пиене на течности. Проблемен е вторият етап. Изчиства се кръвоносната система, набъбват болезнени циреи. Борисов изглежда знаеше тези подробности и успя да регулира напрежението и успокои процеса. Хората се разпръснаха, дребната корупция не дразни българина.
Каква е ролята на външния фактор за изборите?
Така обясняваме обществено политическите промени от 1878 година насам. За ролята на външния фактор нашите леви и десни политици са на едно мнение. Така са изложени нещата и от говорителя на ПП ГЕРБ - Тома Биков в последната му книга „Българските революции 1878 – 1944 – 1989", която е поднесена на българския читател като предизборно четиво при корона затвореност до 1-ви април и все още е топла по рафтовете на книжарниците. Той е уверен, че новият вятър духа директно от Америка, но важна е ролята и на Европа, Русия и Турция.
Споменахте книгата на Тома Биков? Има ли предизборни послания в нея?
Спрях се на страниците 517 и 518. Замислих се. Има неща, които са адресирани директно към турците и българите.
„Не е важно толкова какво е преживяла една нация, а какво е запомнила. Колективната памет е избирателна и несправедлива. Нейните контури се рисуват от съдбата, а не от рационалното и логическото мислене. Общата памет е инстинкт, който би могъл да еволюира до способност.“ – пише авторът Биков.
Ако не бяхме пред избори. Ако в страната ни не цареше пълна аморфност и не се чуват стоновете на онези, на които им се налага да живеят „зорлен” на „парче“, нямаше да се замислям и мъдрувам върху „преживяното“ и „паметта.“ Паметта е живата история. В нея никога не сме живели „ден за ден“ или на „парче.“ Под въпрос е възпроизводството на нацията, която има естествени цикли. Не можеш да се възпроизведеш на парче или на килограми…
Г-н Улутюрк, революционно ли е положението?
Аз не вярвам в „българските революции“. Ако у нас имаше три революции, отдавна да сме се оправили. Революциите създават култура и цивилизации, а ние сме на вечната опашка.
Шенол Ахмедов