Войнишкият паметник, на падналите за свободата на България през 1915-1918 година, край село Каменар, община Лозница е почти забравен . Дали, заради отдалечеността си от населеното място или заради други причини, паметникът е обрасъл с непроходим гъсталак от саморасли дръвчета, клони и треви. Част от плочата, на която са написани имената на падналите във войните жители на селото е счупена и е въпрос на време да падне изцяло. Достъпът до изградения навремето с много желание обелиск е почти невъзможен и рисков, заради африканска растителност и превърналата се в непроходима джунгла местност. Наскоро Министерството на отбраната, отпусна финансови средства за ремонт на войнишки паметници в Разградска област, но явно парите не са стигнали до паметника в село Каменар. И как да обясним на класика на българската литература Иван Вазов , че не успяхме да спазим завета му в стиховете:
Вий паднахте с кураж и слава
във най-цветущата си връст,
вий паднахте с надежда здрава
в успеха на светия кръст.
Вий паднахте! Но не затъна
и вашта памет!… О, борци!
Смъртта отрано ви пожъна,
а вий пожънахте венци!
Шенол Ахмедов