Мобилната ковачница на бай Сали пътува из Лудогорието

Един от последните мохикани, който все още практикува трайно залязващата ,но нелека професия на ковач  в Лудогорието е  63 годишният Сали Исмаил  от разградското село Ясеновец. Над 30 години бай Сали , както го познават в Делиормана, ,,изработва и поставя обувки" на коне и магарета. Занаята на ковач той е наследил от баща си, като още от малък, вместо да играе с децата, му е помагал в трудната задача да подкове впрегатно животно. За това се иска и да си малко психолог, казва  бай Сали, който обикаля клиентите  си  в областта, моторизиран с автомобил, в който има всичко. Подкови,  гвоздеи , чукове, ножици, дори и аптечка за травми, по време  на подковаването. "Животното ,което ще се подковава, предварително се успокоява, гали , милва и му се говори, , иначе може да стане сакатлък"- казва авторитетно ковачът. Забранено е да му се вика, удря и плаши, тогава вече този кон или това магаре, не могат да се подковат. Трябва да минат поне 5-6 дни за да се успокоят. В дългогодишната си практика бай Сали не помни да е удрял животно  или да го върже , за да го подкове. "Все съм карал с добро и винаги съм успявал" - казва нашенеца за практиката си в този занаят.
Шенол  Ахмедов