Една тъжна история от Лудогорието

Страшна тайна,  свързана със строежа на високото минаре на джамията ,,Ахмед Беше Джандар" в гр. Цар Калоян, крие от години  молитвеният храм и  само слухове и догадки, свързани с  нея, се говорят по  време на свещените религиозни празници и обреди.  Джамията е построена през 1712   година   от ктитора Ахмед Беше, богат и влиятелен за времето си човек, който решил да остави  молитвен дом след себе си ,където правоверните жители на населеното място да се молят за душата му.  Дървеното минаре, което строителите тогава издигнали към джамията, обаче не издържало на капризите на времето и се разрушило. През 1920 година, местното население на Цар Калоян решава ,че за подобна старинна джамия най-приляга едно масивно и доста високо минаре, от което   молитвите на местния ходжа да стигат до всички къщи в селото. Събират пари от дарения и местни приходи от вакъфите  за построяване на минарето , след което канят най добрия  майстор в Делиормана , който специализирал строителството на такъв род съоръжения, чак в Истанбул. Няколко месеца, всеки ден, майсторите надграждали високото и остро минаре и в деня, в който щял да се положи последния камък, около него се събрали млади и стари, като на празник, хем  да видят новата придобивка на джамията- минарето, хем да да я почетат. При повдигането на последния тежък камък, обаче въжето не издържало и се скъсало  и  камъка  полетял  със страшна сила към земята. И за нещастие, падайки , убива на място не кой да е , а ........малкия син на главния майстор, който също дошъл с майка си да видят, какво чудо е построил баща им. Всички присъствуващи на трагедията съзрели в нея знак свише и категорично решили, да погребат малчугана в двора на джамията, там където се погребват само видни ходжи и хафъзи.Така или иначе, тази детска  и светла душа, ще бъде в Рая, защо тялото му да не бъде на видно място в храма, хем и като почит към баща му - баш майстора.

Днес в двора на джамията на Цар Калоян, наред с  нормалните надгробни камъни на живели и служили в храма ходжи,  има и един-по нисък и малък камък - този който е над гроба на малкото ,нелепо загинало момченце.
Шенол  Ахмедов